ГИЛОТИНА ЗА УБИВАНЕ НА МЕЧТИ

Родих се в безвремието
Когато огнивата на милосърдието
Произвеждаха трупове
Когато идеологията убиваше човешките тела
За да открадне душите им
Светът около мен беше мръсен и хленчещ
Затънал в безмислие и омраза
Заради липсата на любов в него
Моето поколение беше ангелът
Полегнал на гърба на прасето
Което отглеждаха в двора на ХХ век
Бях дете
Отвратено от свинската чорба на земята
И запленено от величието на човешкия дух
Бях свидетел и участник
В безбройните падения на телата
Изгорели от страст и омраза
От възторзи и псевдолюбов
От вековни войни вътре в себе си
И в безвремието

Човекът е всичко
Което се случва
По пътя между него и Него
Подвластен на крехките светове
Hа Надеждата и Любовта
Който е част от тях
Е себе си
И може да продължи
Без страх
Без съмнения
Без унищожителна страст
Превръщащи
Извечната ни любов
В касапница
Насладата ни
В отрова
И омразата ни
В изгнание

В безвремието
Обаче
Има само
Кал
Безидейност
И гилотина
Зa убиване на мечти

Даниела Йотова