tag:blogger.com,1999:blog-21941537451117187362024-03-13T16:28:35.481+01:00Кукувиче гнездоNido de cucoДаниeла Йотоваhttp://www.blogger.com/profile/12896389837105853043noreply@blogger.comBlogger19125tag:blogger.com,1999:blog-2194153745111718736.post-21165000966063655382009-10-06T20:00:00.000+02:002009-10-06T20:02:33.773+02:00ЗАВРЪЩАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО<br /><br />Ще пропътувам<br />Пътя си обратен<br />Към моето завръщане<br />Във времето<br />Другар ще ми е<br />Единакът-вятър<br />Ще звънкат шпори<br />Ще се опва стремето<br /><br />Така забързана<br />Ще вляза<br />Със своя кон<br />Във двора на небето<br />Ще ме обгърне<br />Хладната му пазва<br />Пътеката пред мен<br />Ще бъде светла<br /><br />Ще бъде нощ<br />Звездите ще събирам<br />Узрели<br />Топли<br />Едри като кестени<br />Ще свири Бог<br />На златната си лира<br />Маестрото<br />В небесния оркестър<br /><br />Аз плахо ще пристъпя<br />Там<br />Където<br />Се сливат<br />Хоризонтът и дъгата<br /><br />И като жертвен дар<br />Ще принеса<br />Сърцето си<br />Искра<br />Hа любовта<br />И Светлината<br /><br /><br /><br /><br /><br /><br /><br /><br /><br /><br /><br /><br /><br /><br /><br /><br />БОРБА<br /><br />Душата ми беше осъдена<br />На полусмърт и полустремеж<br />В ъгъла на живота изпъдена<br />Полусама<br />С половин копнеж<br /><br />Духът ми витаеше<br />Обикаляше света<br />Говореше на душата<br />И на разбитото ми сърце<br />А тялото<br />Техният дом<br />Се превърна в арена<br />На сблъсъка<br />Между<br />Преходността и вечността<br />Жестока битка<br />Между<br />Стремежа и съвършенството<br />Между<br />Робството<br />И постигнатата свобода<br /><br />Тялото ми<br />Нахрани земята<br />Душата ми отиде<br />При вселенската душа<br />Скъса се нишката<br />Между двете<br />И от космодрума на любовта<br />С мощен взрив<br />Излетя<br />Моят дух<br />Oзарен в необята<br />Да потърси покой<br />В безплътните му<br />ОбятияДаниeла Йотоваhttp://www.blogger.com/profile/12896389837105853043noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-2194153745111718736.post-73515954229512081542009-09-15T10:13:00.000+02:002009-09-15T10:14:38.355+02:00ГИЛОТИНА ЗА УБИВАНЕ НА МЕЧТИ<br /><br />Родих се в безвремието<br />Когато огнивата на милосърдието <br />Произвеждаха трупове<br />Когато идеологията убиваше човешките тела<br />За да открадне душите им<br />Светът около мен беше мръсен и хленчещ<br />Затънал в безмислие и омраза<br />Заради липсата на любов в него<br />Моето поколение беше ангелът<br />Полегнал на гърба на прасето <br />Което отглеждаха в двора на ХХ век<br />Бях дете<br />Отвратено от свинската чорба на земята <br />И запленено от величието на човешкия дух <br />Бях свидетел и участник <br />В безбройните падения на телата <br />Изгорели от страст и омраза <br />От възторзи и псевдолюбов <br />От вековни войни вътре в себе си <br />И в безвремието<br /> <br />Човекът е всичко<br />Което се случва <br />По пътя между него и Него<br />Подвластен на крехките светове <br />Hа Надеждата и Любовта <br />Който е част от тях<br />Е себе си<br />И може да продължи <br />Без страх<br />Без съмнения<br />Без унищожителна страст<br />Превръщащи <br />Извечната ни любов<br />В касапница <br />Насладата ни<br />В отрова <br />И омразата ни<br />В изгнание<br /><br />В безвремието<br />Обаче<br />Има само <br />Кал<br />Безидейност<br />И гилотина <br />Зa убиване на мечти <br /><br />Даниела ЙотоваДаниeла Йотоваhttp://www.blogger.com/profile/12896389837105853043noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2194153745111718736.post-81132532152439911592009-06-12T10:12:00.009+02:002009-06-12T10:35:16.600+02:00ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА ДЪЖД <br /><br />Планината на Котката плаши с дъжд,<br />Ветровете се стичат по скалните сипеи.<br />И сухота заваля изведнъж,<br />Ненадейно към хълма луната изтича.<br />И внезапна сълза – чист планински кристал,<br />Се търкулна по бузата на следобеда парещ...<br />Знойни стъпки в маслиновата гора:<br />На предателство и любов - олтарът.<br />Ще вали тази нощ. Ще вали тишина<br />От крилете на птиците, набраздили небето.<br />Между границата на живота и на смъртта,<br />Между делника и небитието.<br /><br />Планината на Котката дреме в мрак.<br />Нито дъжд заваля, нито валят конфети.<br />И сълзата кристална се превърна на прах –<br />Предизвикателство... за дъждовете.<br /><br /> <br /><br />Даниела Йотова<br /><br />юни 2009, Ойос – в сърцето на Котешката планинаДаниeла Йотоваhttp://www.blogger.com/profile/12896389837105853043noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2194153745111718736.post-53659450033528133802009-06-12T10:12:00.008+02:002009-06-12T10:31:56.133+02:00ПЪЛНОЦЕННОСТ <br /><br /><br />Тя дойде от нощта, от бездната, от небитието.<br />С разпиляна коса, с огън в очите, със дъжд в ръцете.<br />Приближи се до мен – ветрена и искряща<br />И ми даде да пия от нейната чаша.<br /><br />Непозната бе тя, чужда, омагьосваща, властна...<br />И донесе съмнения, сила, слабост, опасности.<br />Демон в черната нощ, слънце в светлия ден,<br />Тя дойде и се спря пред мен.<br /><br />Като паяк ме омота в коприната на своите ласки.<br />Бе красива нощта в маскарадната маска.<br />Бе красив и денят, озарен от надежда.<br />После дълго плевих кукувичата прежда.<br /><br />Припознах се в страстта, с любовта я обърках.<br />И до днес не можах ръждата й да изтъркам.<br />С разпилени коси, с огън в очите и с дъжд в ръцете,<br />Аз ги виждам от хълма, да идват към мен, двете. Даниела Йотова2009Даниeла Йотоваhttp://www.blogger.com/profile/12896389837105853043noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2194153745111718736.post-77101422673787375212009-06-12T10:12:00.006+02:002009-06-12T10:29:21.839+02:00ДЕЦАТА НА КУБРАТ <br /><br />Децата на Кубрат<br />продават картини в Монмартр,<br />свирят в мадридското метро,<br />карат такси в Лас Вегас,<br />берат череши в Арагон,<br />мъкнат денкове на<br />пристанището в Атина,<br />газят калта на софийския кмет,<br />пият менте ракия<br />в кръчмите в Пловдив,<br />сутрин и вечер се тъпчат<br />в електричката София - Перник,<br />нощем не спят,<br />защото<br />тези от Арагон<br />копнеят за вкуса на истинската череша,<br />тези от Монмартр,<br />макар и озарени от Сакре Кьор,<br />искат да седнат в градинката пред Кристал,<br />циганите от метрото в Мадрид<br />сънуват българска сватба,<br />таксистът от Лас Вегас<br />се е преситил от блясъка на порока,<br />докерите в Пирея мечтаят пристанището в Бургас<br />тъпчещите софийските улици<br />копнеят за Шанз Елизе,<br />пловдивските бохеми - за таверните на Мадрид,<br />бургазлии - за светлите плажове на Валенсия,<br />а някой от Шумен сигурно иска да иде във Вегас...<br /><br />Децата на Кубрат се изгубиха във света<br />и във вътрешна емиграция.<br /><br />Aми, да дойде Крум!!!<br />Да изтръгне лозята на злото!<br />И да обезглави Ламята!<br />Защото, не го ли направи,<br />Не отреже ли ръката на Крадеца,<br />Остави ли жив Убиеца,<br />Не изкорени ли Голямата лъжа,<br />Ще остане без народ.<br /><br /> Даниела Йотова<br /><br />2009Даниeла Йотоваhttp://www.blogger.com/profile/12896389837105853043noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-2194153745111718736.post-50638813596728062252009-06-12T10:12:00.003+02:002009-06-12T10:13:38.472+02:00ПРИБЛИЖАВАНЕ √<br /> <br />Нощта е светла рамка на икона.<br />Зелен е вятърът в очите й.<br />Напук на правила и на канони,<br />Са огнени косите й.<br /><br />Вървя сама, безплътна, но греховна<br />В нощта, която ще ме приближи<br />До лудостта – красива и отровна,<br />Като любовните лъжи.<br /><br />Във спомена ти нека да остане<br />Единствено разкаяният дъжд,<br />Потекъл от небето в знойно пладне<br />И от очите на обичан мъж.<br /><br />Нощта е късна спирка в паметта ми.<br />Съвсем обикновена, тъмна нощ...<br />Магия е. И изтезание.<br />Камшик. И острие на нож<br /><br />Даниела Йотова<br /><br />2009Даниeла Йотоваhttp://www.blogger.com/profile/12896389837105853043noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2194153745111718736.post-60979144221950903962009-06-12T10:12:00.002+02:002009-06-12T10:13:08.352+02:00СИМБИОЗA НА ЛЮБОВТА<br /><br /> На Виктор <br /><br />Бях дете и се влюбих в гълъб.<br />Изяде го котката.<br /><br />Бях дете и се влюбих в друго дете.<br />И то искаше да се влюби в гълъб.<br />Не разбрах дали неговата котка изяде Гълъба,<br />В който е влюбен, дали беше влюбен в гълъб или в мен,<br />Но котката му изяде мен.<br /><br />Порастнах. Любовтa ми растеше с мен.<br />Не можех без сянката й,<br />Но без да се отричам от нея, я пренебрегвах,<br />Докатo разпознах котката в себе си.<br /><br />Потърсих отново Любовта<br />.<br />Тя ме попита за моите хиляди лица.<br />Не й отговорих.<br />Попита ме за моите хиляди анонимности<br />И пак замълчах.<br />И когато спря да ме пита, й казах,<br />Че се нуждая от нея,<br />Че повече не бих могла да съм мъртва,<br />Защото моята жажда за живот ще измами смъртта,<br />А жажда за смърт нямам.<br />Защото имам отговори за Любовта,<br />A тя има само въпроси.<br /><br />И никога повече не бих я попиталa, за нищо,<br />След смъртта на моите гълъби,<br />Изядени от котката в мен,<br />След смъртта на моя баща, който умря от рак,<br />Защото не разбираше любовта,<br />След екзекуцията на любовта на детето,<br />Което искаше да се влюби в гълъб...<br /><br />Никога повече не бих попитала никого<br />И за нищо.<br />Бих попитала само теб. Какво виждаш?<br />Мъртъв гълъб или котка-убиец?<br /><br /> 2009, Мадрид - ОйосДаниeла Йотоваhttp://www.blogger.com/profile/12896389837105853043noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-2194153745111718736.post-55749071274653941392009-06-12T10:10:00.005+02:002009-06-12T10:34:23.697+02:00СРЕЩУ ЧЕРЕШОВА ЗАДУШНИЦА<br /><br /><br />Разпиляхме се по света. Няма кой с вино гробовете да прелее.<br />Меча кръв пие нощта. Дяволът я владее.<br />Утре, малко след ранина, вдовиците ще плачат над гроба.<br />Самотен ще е гробът на моя баща, като празна утроба.<br /><br />Той, напразно, ще се надява бурените отгоре да оплевя...<br />Надежда на помен не се раздава. И това знае моят баща.<br />На ливадата звездна той ще поседне. Ще извика майка ми, да не е сам.<br />Ще се надвесят, отгоре ще ме погледнат. Как черешите да им дам?<br /><br />Как от тази далечна земя свещички на гроба им да запаля?<br />Ще видят ли моята светлина? Ще пушат ли от мойта цигара?<br />На билото ще се изкачa - да съм по-близо до тях и до Бога,<br />И колкото имам глас, ще крещя – да ме чуят, да не ме съдят строго.<br /><br />Разпиляхме се по света и тревясват вратите към Рая.<br />После как ще намерим пътя към вечността, към нашия дом? Не зная...<br />Меча кръв пие нощта… Дяволът ѝ се смее.<br />Разпиляхме се по света. Кой гробовете ще прелее?<br /><br /> Даниела Йотова<br /><br />6 юни 09 г<br />ОйосДаниeла Йотоваhttp://www.blogger.com/profile/12896389837105853043noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-2194153745111718736.post-68862443153782908922009-06-12T10:10:00.004+02:002009-06-12T10:28:37.690+02:0042 ГРАМА<br /><br />Душата ми на две е разделена,<br />Вселена в тялото на мъж и на жена.<br />Посегна ли обратно да я взема,<br />Ще угася и мойта светлина.<br /><br />Душата ми на две е разделена –<br />В два дома, два живота води тя.<br />Във тялото на мъж и на жена вселена<br />Е моята душа...<br /><br />Коя ли дреха повече приляга<br />На дръзката ѝ и двулика същност?<br />В очите ѝ - елмаз и благост,<br />А погледът ѝ прикован е в Kръста.<br /><br />Къде, кога и как ще стане цяла<br />От двете половини същността?<br />Животът я обрече на раздяла,<br />Награда обещава Вечността.<br /><br />Душата ми е грешна и голяма,<br />Две изкупления на куп търпи.<br />Душа с 42 каратo-грама<br />И с четири очи.<br /><br /><br />Даниела Йотова<br /><br /><br />6 юни 09 г<br />ОйосДаниeла Йотоваhttp://www.blogger.com/profile/12896389837105853043noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2194153745111718736.post-11860867156821711412009-06-12T10:09:00.001+02:002009-06-12T10:10:15.103+02:00ЛЮБОВЕН КРЪГОВРАТ<br /><br />Моята майка и моят баща<br />лекуват душите си на небето,<br />призовавайки любовта<br />от покоя на световете.<br /><br />Моята майка и моят баща<br />в тишината на вечността се търсят.<br />Спечена е над тях пръстта,<br />избелял е от слънцето кръстът.<br /><br />Щом в небето припламне искра,<br />ще знам, че срещата се е състояла,<br />Оздравяват разбитите им сърца<br />след шестгодишна раздяла.<br /><br />Моята майка и моят баща,<br />преродени, ще се завърнат.<br />Някой ден, хванати за ръка,<br />ще скочат от звездите над хълма.<br /><br />Аз, от моя небесен балкон,<br />ще се надвеся, да ги видя отново<br />как впрягат житейския ветрогон <br />и страстта във файтона любовен.<br /><br /><br /><br />Даниела Йотова<br />5 юни 09 г, ОйосДаниeла Йотоваhttp://www.blogger.com/profile/12896389837105853043noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2194153745111718736.post-44701424562958422112009-06-12T10:07:00.003+02:002009-06-12T10:37:07.441+02:00КОГАТО МЪРТВИТЕ ПЛАЧАТ<br /><br /><br />Дъждовете са небесни сълзи.<br />Завали ли, значи мъртвите плачат.<br />Над върхове и над долини<br />Мокър сивее здрачът.<br /><br />Хладни душове - дъждовете валят<br />И жадна, Земята ги пие.<br />Те измиват лицето на уморения свят,<br />Частица от който сме ние.<br /><br />Сребрее маслиновата гора<br />В ромоленето на залеза мокър.<br />Пукат съчки под бързите ми крака,<br />Дрезгаво, вместо вопъл.<br /><br />Чувам гласа на моя баща<br />Как разговаря със световете.<br />Плачат мъртвите, пада вода.<br />Ще вали цяло столетие.<br /><br /> Даниела Йотова<br /><br />5 юни 09 г<br />ОйосДаниeла Йотоваhttp://www.blogger.com/profile/12896389837105853043noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2194153745111718736.post-24637661401704001392009-01-23T13:17:00.005+01:002009-01-23T23:20:07.234+01:002009. БългарияСвят без послания.<br />Планини от безмислена пропаганда.<br />Хора без гласове.<br />Слепци с думи.<br />Дяволи без опашки.<br />Замръзнали сълзи.<br />Абсурд.<br />Живот между комикса и реалността.<br />Телевизионно господство.<br />Манипулация.<br />Огън, който не топли.<br />Подправени спомени.<br />Закърпен живот от парченца минало,<br />изгубено търпение и остарели надежди.<br />Градове, празни като след ядрен взрив.<br />Хора,затворени в мълчанието завинаги.<br />Марионетки на Дявола,<br />имащи се за Богове.<br />Изтезание до последната капка разум,<br />до пълна капитулация на ценностите,<br />до пълен отказ от самоличност.<br />Унификация.<br />Саморазрушение.<br />Болка -<br />в черно белите светове<br />на отрицанието<br />и на изгубения рай – любовта...Даниeла Йотоваhttp://www.blogger.com/profile/12896389837105853043noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-2194153745111718736.post-20450943997033811912009-01-08T13:06:00.001+01:002009-01-08T13:06:50.177+01:00<strong><em>МОЛИТВА ЗА ХЛЯБ<br /></em></strong><br /><em>Във спечената угар е хлябът на народа.<br />В нощвите бавно втасва куршумената правда.<br />Един самун за вкъщи, а другите - за продан.<br />За лакомия огън днес трябва силна брадва.<br /><br />В пещите дръзко грейват слънца от бяло зърно<br />и гръмва в изненада гласът на чернозема.<br />Хлебарят - бял от мъдрост, намръщен свива бърни<br />и гледа благодарно изтичащото време.<br /><br />Той знае,че по изгрев ще го опари хляба.<br />Високо ще го вдигне в ръцете си чевръсти<br />и тихо ще се моли да няма вече гладни...<br />Ще се кълне в живота. И с ярост ще се кръсти</em>.Даниeла Йотоваhttp://www.blogger.com/profile/12896389837105853043noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2194153745111718736.post-45788319357725144152009-01-08T12:28:00.002+01:002009-01-12T21:03:28.024+01:00<em>Из Триптих за словото и любовта<br /></em><br /><em><strong>ЗА ЛЮБОВТА<br /></strong><br />Аз слизам дълго от последния етаж на чувствата ревниви.<br />Под стъпките ми стълбите - клавиши<br />свирукат песен незлоблива.<br />Там, в ниското, купувам вестник, цигари и цветче -<br />за радост.<br />По жълтич паваж затичана,<br />в дланта със захарче,<br />унило падам...<br />Но пролетният вятър е зелен<br />и тежко лумват пламъци сурови.<br />Аз съм тревичката, пробила угарта -<br />корава, сушава от безлюбовие.<br />Най-истинската дума в мен мълчи,<br />изгубена във пъстрия ми делник.<br />Животът бързо перките върти на ненаситната си мелница...<br />Но вече виждам едрите звезди,<br />увиснали като узрели гроздове.<br />И се прибирам у дома,<br />с душа възкръсваща<br />и блузка<br />розова.</em>Даниeла Йотоваhttp://www.blogger.com/profile/12896389837105853043noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2194153745111718736.post-62951826287210105352009-01-07T19:28:00.003+01:002009-01-08T11:48:46.210+01:00<em><span style="font-size:130%;">12</span> ПЪТИ ЗА ЛЮБОВТА<br /><br />Любовта е навярно цвете с име на мъж.<br />Любовта е навярно рукнал внезапен дъжд.<br />Любовта е навярно слог между две души.<br />Любовта е изкуство.<br />И от него боли.<br /><br />Любовта е лавина, все расте и расте!<br />И във мъртвата хватка сплита живи ръце.<br />Живи длани, горящи в огъня на страстта.<br />Любовта е богатство босокрако в нощта.<br /><br />Любовта е приумица<br />и магия,<br />и блян.<br />Любовта е безумство<br />и самотност,<br />и свян...<br /><br />Любовта е гротеска на побъркан живот,<br />свит във сивите фрески на семеен имот.<br /><br />Любовта е соната - бяла, тиха мечта.<br />Любовта, под луната, хвърля лудост. И тя<br />пак разпалва искрите на телата. О, плът!<br />И зове, но отлита всеки път, всеки път...<br /><br />Любовта е навярно цвете с име на мъж,<br />самодива обикнал, ей така, изведнъж...<br />И уплашен, и влюбен, пристрастен, победен,<br />той се крие от нея. И я търси смутен.</em>Даниeла Йотоваhttp://www.blogger.com/profile/12896389837105853043noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-2194153745111718736.post-83312868481103190322009-01-04T13:30:00.000+01:002009-01-04T13:30:45.057+01:00Кукувиче гнездо<a href="http://danielayotova.blogspot.com/2009/01/blog-post.html#links">Кукувиче гнездо</a>Даниeла Йотоваhttp://www.blogger.com/profile/12896389837105853043noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-2194153745111718736.post-4507258255821729742009-01-04T04:16:00.003+01:002009-01-04T04:22:55.150+01:00E, кое е по–страшното? Смъртта или отсъствието?<br />Ако е моята смърт, не ми пука. Но отсъствието на хората, които обичам , е в състояние да ме извади от равновесие.<br />Ако е чуждата смърт, предпочитам отсъствието.<br />Хахахахаха....<br />И това ако не е егоизъм...Даниeла Йотоваhttp://www.blogger.com/profile/12896389837105853043noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2194153745111718736.post-47797934204216660612009-01-03T16:58:00.006+01:002009-01-08T11:49:33.923+01:00ЦВЕТЯТА НЕ БЯХА ЗА МЕНЕ. ПРИЗНАВАМ СИ ЧЕСТНО.<br />Прегърнах аромата на розите – червени и неуместни.<br />Дъжд валеше, като във преизподня. Паважът лъщеше черен.<br />Аз вървях – мокра до кости, осъдена на любов, безверна.<br /><br />Аз вървях. Стъпките ми звънтяха, като плесници.<br />От двете страни се издигаха сгради – сиви, доблестни рицари.<br />Притискаше ме нощта. Неонът заплашително-злобно светеше.<br />Нямаше жива душа - ни човек, нито куче. Нямаше ги поетите.<br /><br /><br />Страшна за мен, дъждовна - за другите, странна нощ беше тази.<br />Самоубийствено полетя надолу саксия, залитнала на перваза.<br />Аз не познавах тъжния мъж, който ми подари цветята.<br />Аз вървях и заничах по ъглите - да намеря старите си приятели.<br /><br />Аз вървях под небето - сукно, раздрано от рижа светкавица.<br />Аз мълчах. Аз си спомнях една дълга–дълга наздравица...<br />Нека има любов, нека няма вина, нека винаги има цъфтене!<br />Боже мой! Как изглеждаше този мъж, които се спря пред мене!...<br /><br />Ние двамата, прекосили разярената нощ, безпризорието, надеждата,<br />бяхме толкова смешни, смутени, извили въпросително вежди..<br />Знам, цветята не бяха за мене, но прегръщах телата им стройни<br />И вървях, все вървях - млада, приливна, неспокойна...<br /><br />После – стълбата, топлият чай,, розите, вазата, огледалото...<br />После – утрото, мъдро от тишина. Синьо. Розово. Млечнобяло...<br />Романтичен сюжет, без послеслов. Телефонът прогони съня ми.<br />И от другия край на света един мъж извика, че иска да ме прегърне.Даниeла Йотоваhttp://www.blogger.com/profile/12896389837105853043noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2194153745111718736.post-90280533442818822742009-01-02T23:17:00.004+01:002009-01-08T11:50:13.525+01:00<em><span style="font-family:courier new;"><strong>КОГАТО ВСИЧКИ СИ ОТИДЕМ</strong> </span></em><br /><em><span style="font-family:courier new;">сред пъкъла на вечността, </span></em><br /><em><span style="font-family:courier new;">ще разберем, че сме невинни,</span></em><br /><em><span style="font-family:courier new;">отровени от суета, </span></em><br /><em><span style="font-family:courier new;">че няма нищо по–красиво</span></em><br /><em><span style="font-family:courier new;">от простотата на мига,</span></em><br /><em><span style="font-family:courier new;">че в същност сме били щастливи...</span></em><br /><em><span style="font-family:courier new;">Но днес ли, вчера ли, кога?... </span></em>Даниeла Йотоваhttp://www.blogger.com/profile/12896389837105853043noreply@blogger.com2