Търсене в този блог

12 юни 2009

СРЕЩУ ЧЕРЕШОВА ЗАДУШНИЦА


Разпиляхме се по света. Няма кой с вино гробовете да прелее.
Меча кръв пие нощта. Дяволът я владее.
Утре, малко след ранина, вдовиците ще плачат над гроба.
Самотен ще е гробът на моя баща, като празна утроба.

Той, напразно, ще се надява бурените отгоре да оплевя...
Надежда на помен не се раздава. И това знае моят баща.
На ливадата звездна той ще поседне. Ще извика майка ми, да не е сам.
Ще се надвесят, отгоре ще ме погледнат. Как черешите да им дам?

Как от тази далечна земя свещички на гроба им да запаля?
Ще видят ли моята светлина? Ще пушат ли от мойта цигара?
На билото ще се изкачa - да съм по-близо до тях и до Бога,
И колкото имам глас, ще крещя – да ме чуят, да не ме съдят строго.

Разпиляхме се по света и тревясват вратите към Рая.
После как ще намерим пътя към вечността, към нашия дом? Не зная...
Меча кръв пие нощта… Дяволът ѝ се смее.
Разпиляхме се по света. Кой гробовете ще прелее?

Даниела Йотова

6 юни 09 г
Ойос

1 коментар:

  1. dani priyatelko moya zashto si tay tajna.cheta stihovete ti i se natajavam az.ot 2a meseca nesam te chul, nito sme sipisali.tova e moyat tel. v bg 00359876427572.obadi mi se.tvoyat priyatel todor ot oropesa ispania.

    ОтговорИзтриване