СИМБИОЗA НА ЛЮБОВТА

На Виктор

Бях дете и се влюбих в гълъб.
Изяде го котката.

Бях дете и се влюбих в друго дете.
И то искаше да се влюби в гълъб.
Не разбрах дали неговата котка изяде Гълъба,
В който е влюбен, дали беше влюбен в гълъб или в мен,
Но котката му изяде мен.

Порастнах. Любовтa ми растеше с мен.
Не можех без сянката й,
Но без да се отричам от нея, я пренебрегвах,
Докатo разпознах котката в себе си.

Потърсих отново Любовта
.
Тя ме попита за моите хиляди лица.
Не й отговорих.
Попита ме за моите хиляди анонимности
И пак замълчах.
И когато спря да ме пита, й казах,
Че се нуждая от нея,
Че повече не бих могла да съм мъртва,
Защото моята жажда за живот ще измами смъртта,
А жажда за смърт нямам.
Защото имам отговори за Любовта,
A тя има само въпроси.

И никога повече не бих я попиталa, за нищо,
След смъртта на моите гълъби,
Изядени от котката в мен,
След смъртта на моя баща, който умря от рак,
Защото не разбираше любовта,
След екзекуцията на любовта на детето,
Което искаше да се влюби в гълъб...

Никога повече не бих попитала никого
И за нищо.
Бих попитала само теб. Какво виждаш?
Мъртъв гълъб или котка-убиец?

2009, Мадрид - Ойос