Търсене в този блог

02 януари 2009

КОГАТО ВСИЧКИ СИ ОТИДЕМ
сред пъкъла на вечността,
ще разберем, че сме невинни,
отровени от суета,
че няма нищо по–красиво
от простотата на мига,
че в същност сме били щастливи...
Но днес ли, вчера ли, кога?...

2 коментара:

  1. А може срещата с туй щастие
    за утре ний да сме оставили,
    навярно дойде ли при нас внезапно
    отново ще сме... неподготвени.

    ОтговорИзтриване
  2. А може срещата с туй щастие
    за утре ний да сме оставили,
    когато тя ни изненада-дали
    глава ще й обърнем неприготвени.

    ОтговорИзтриване