Свят без послания.
Планини от безмислена пропаганда.
Хора без гласове.
Слепци с думи.
Дяволи без опашки.
Замръзнали сълзи.
Абсурд.
Живот между комикса и реалността.
Телевизионно господство.
Манипулация.
Огън, който не топли.
Подправени спомени.
Закърпен живот от парченца минало,
изгубено търпение и остарели надежди.
Градове, празни като след ядрен взрив.
Хора,затворени в мълчанието завинаги.
Марионетки на Дявола,
имащи се за Богове.
Изтезание до последната капка разум,
до пълна капитулация на ценностите,
до пълен отказ от самоличност.
Унификация.
Саморазрушение.
Болка -
в черно белите светове
на отрицанието
и на изгубения рай – любовта...
Да. Не изцяло, но все пак много вярно наблюдение.
ОтговорИзтриванеУспех.
Три месеца бях в България. И се радвах,че съм с близките си, но и исках да си тръгна. Ужасът идва от тоталната липса на общуване между хората там, от мнителността и комплексите. Не разбирам как хора,които едва свързват двата края, се впечатляват от марката на дрехата върху гърба си, от това какъв е мобилният им телефон и тем подобни... Не разбрах и злобата по отношение на имигрантите. Както и това, че хората там не виждат и не осъзнават мащабите на абсурдността, в която живеят.
ОтговорИзтриванеНе претендирам за ясна картина, пресъздадена от мен, дори напротиж, абсурдът е неописуем...