КОГАТО МЪРТВИТЕ ПЛАЧАТ


Дъждовете са небесни сълзи.
Завали ли, значи мъртвите плачат.
Над върхове и над долини
Мокър сивее здрачът.

Хладни душове - дъждовете валят
И жадна, Земята ги пие.
Те измиват лицето на уморения свят,
Частица от който сме ние.

Сребрее маслиновата гора
В ромоленето на залеза мокър.
Пукат съчки под бързите ми крака,
Дрезгаво, вместо вопъл.

Чувам гласа на моя баща
Как разговаря със световете.
Плачат мъртвите, пада вода.
Ще вали цяло столетие.

Даниела Йотова

5 юни 09 г
Ойос