ПЪЛНОЦЕННОСТ  


Тя дойде от нощта, от бездната, от небитието.
С разпиляна коса, с огън в очите, със дъжд в ръцете.
Приближи се до мен – ветрена и искряща
И ми даде да пия от нейната чаша.

Непозната бе тя, чужда, омагьосваща, властна...
И донесе съмнения, сила, слабост, опасности.
Демон в черната нощ, слънце в светлия ден,
Тя дойде и  се спря пред мен.

Като паяк ме омота в коприната на своите ласки.
Бе красива нощта в маскарадната маска.
Бе красив и денят, озарен от надежда.
После дълго плевих кукувичата прежда.

Припознах се в страстта, с любовта я обърках.
И до днес не можах ръждата й да изтъркам.
С разпилени коси, с огън в очите и с дъжд в ръцете,
Аз ги виждам от хълма, да идват към мен, двете.                                   Даниела Йотова2009