Търсене в този блог

08 януари 2009

Из Триптих за словото и любовта

ЗА ЛЮБОВТА

Аз слизам дълго от последния етаж на чувствата ревниви.
Под стъпките ми стълбите - клавиши
свирукат песен незлоблива.
Там, в ниското, купувам вестник, цигари и цветче -
за радост.
По жълтич паваж затичана,
в дланта със захарче,
унило падам...
Но пролетният вятър е зелен
и тежко лумват пламъци сурови.
Аз съм тревичката, пробила угарта -
корава, сушава от безлюбовие.
Най-истинската дума в мен мълчи,
изгубена във пъстрия ми делник.
Животът бързо перките върти на ненаситната си мелница...
Но вече виждам едрите звезди,
увиснали като узрели гроздове.
И се прибирам у дома,
с душа възкръсваща
и блузка
розова.

Няма коментари:

Публикуване на коментар