ЗАВРЪЩАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО

Ще пропътувам
Пътя си обратен
Към моето завръщане
Във времето
Другар ще ми е
Единакът-вятър
Ще звънкат шпори
Ще се опва стремето

Така забързана
Ще вляза
Със своя кон
Във двора на небето
Ще ме обгърне
Хладната му пазва
Пътеката пред мен
Ще бъде светла

Ще бъде нощ
Звездите ще събирам
Узрели
Топли
Едри като кестени
Ще свири Бог
На златната си лира
Маестрото
В небесния оркестър

Аз плахо ще пристъпя
Там
Където
Се сливат
Хоризонтът и дъгата

И като жертвен дар
Ще принеса
Сърцето си
Искра
Hа любовта
И Светлината
















БОРБА

Душата ми беше осъдена
На полусмърт и полустремеж
В ъгъла на живота изпъдена
Полусама
С половин копнеж

Духът ми витаеше
Обикаляше света
Говореше на душата
И на разбитото ми сърце
А тялото
Техният дом
Се превърна в арена
На сблъсъка
Между
Преходността и вечността
Жестока битка
Между
Стремежа и съвършенството
Между
Робството
И постигнатата свобода

Тялото ми
Нахрани земята
Душата ми отиде
При вселенската душа
Скъса се нишката
Между двете
И от космодрума на любовта
С мощен взрив
Излетя
Моят дух
Oзарен в необята
Да потърси покой
В безплътните му
Обятия

ГИЛОТИНА ЗА УБИВАНЕ НА МЕЧТИ

Родих се в безвремието
Когато огнивата на милосърдието
Произвеждаха трупове
Когато идеологията убиваше човешките тела
За да открадне душите им
Светът около мен беше мръсен и хленчещ
Затънал в безмислие и омраза
Заради липсата на любов в него
Моето поколение беше ангелът
Полегнал на гърба на прасето
Което отглеждаха в двора на ХХ век
Бях дете
Отвратено от свинската чорба на земята
И запленено от величието на човешкия дух
Бях свидетел и участник
В безбройните падения на телата
Изгорели от страст и омраза
От възторзи и псевдолюбов
От вековни войни вътре в себе си
И в безвремието

Човекът е всичко
Което се случва
По пътя между него и Него
Подвластен на крехките светове
Hа Надеждата и Любовта
Който е част от тях
Е себе си
И може да продължи
Без страх
Без съмнения
Без унищожителна страст
Превръщащи
Извечната ни любов
В касапница
Насладата ни
В отрова
И омразата ни
В изгнание

В безвремието
Обаче
Има само
Кал
Безидейност
И гилотина
Зa убиване на мечти

Даниела Йотова

ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА ДЪЖД

Планината на Котката плаши с дъжд,
Ветровете се стичат по скалните сипеи.
И сухота заваля изведнъж,
Ненадейно към хълма луната изтича.
И внезапна сълза – чист планински кристал,
Се търкулна по бузата на следобеда парещ...
Знойни стъпки в маслиновата гора:
На предателство и любов - олтарът.
Ще вали тази нощ. Ще вали тишина
От крилете на птиците, набраздили небето.
Между границата на живота и на смъртта,
Между делника и небитието.

Планината на Котката дреме в мрак.
Нито дъжд заваля, нито валят конфети.
И сълзата кристална се превърна на прах –
Предизвикателство... за дъждовете.



Даниела Йотова

юни 2009, Ойос – в сърцето на Котешката планина

ПЪЛНОЦЕННОСТ  


Тя дойде от нощта, от бездната, от небитието.
С разпиляна коса, с огън в очите, със дъжд в ръцете.
Приближи се до мен – ветрена и искряща
И ми даде да пия от нейната чаша.

Непозната бе тя, чужда, омагьосваща, властна...
И донесе съмнения, сила, слабост, опасности.
Демон в черната нощ, слънце в светлия ден,
Тя дойде и  се спря пред мен.

Като паяк ме омота в коприната на своите ласки.
Бе красива нощта в маскарадната маска.
Бе красив и денят, озарен от надежда.
После дълго плевих кукувичата прежда.

Припознах се в страстта, с любовта я обърках.
И до днес не можах ръждата й да изтъркам.
С разпилени коси, с огън в очите и с дъжд в ръцете,
Аз ги виждам от хълма, да идват към мен, двете.                                   Даниела Йотова2009

ДЕЦАТА НА КУБРАТ

Децата на Кубрат
продават картини в Монмартр,
свирят в мадридското метро,
карат такси в Лас Вегас,
берат череши в Арагон,
мъкнат денкове на
пристанището в Атина,
газят калта на софийския кмет,
пият менте ракия
в кръчмите в Пловдив,
сутрин и вечер се тъпчат
в електричката София - Перник,
нощем не спят,
защото
тези от Арагон
копнеят за вкуса на истинската череша,
тези от Монмартр,
макар и озарени от Сакре Кьор,
искат да седнат в градинката пред Кристал,
циганите от метрото в Мадрид
сънуват българска сватба,
таксистът от Лас Вегас
се е преситил от блясъка на порока,
докерите в Пирея мечтаят пристанището в Бургас
тъпчещите софийските улици
копнеят за Шанз Елизе,
пловдивските бохеми - за таверните на Мадрид,
бургазлии - за светлите плажове на Валенсия,
а някой от Шумен сигурно иска да иде във Вегас...

Децата на Кубрат се изгубиха във света
и във вътрешна емиграция.

Aми, да дойде Крум!!!
Да изтръгне лозята на злото!
И да обезглави Ламята!
Защото, не го ли направи,
Не отреже ли ръката на Крадеца,
Остави ли жив Убиеца,
Не изкорени ли Голямата лъжа,
Ще остане без народ.

Даниела Йотова

2009

ПРИБЛИЖАВАНЕ √

Нощта е светла рамка на икона.
Зелен е вятърът в очите й.
Напук на правила и на канони,
Са огнени косите й.

Вървя сама, безплътна, но греховна
В нощта, която ще ме приближи
До лудостта – красива и отровна,
Като любовните лъжи.

Във спомена ти нека да остане
Единствено разкаяният дъжд,
Потекъл от небето в знойно пладне
И от очите на обичан мъж.

Нощта е късна спирка в паметта ми.
Съвсем обикновена, тъмна нощ...
Магия е. И изтезание.
Камшик. И острие на нож

Даниела Йотова

2009

СИМБИОЗA НА ЛЮБОВТА

На Виктор

Бях дете и се влюбих в гълъб.
Изяде го котката.

Бях дете и се влюбих в друго дете.
И то искаше да се влюби в гълъб.
Не разбрах дали неговата котка изяде Гълъба,
В който е влюбен, дали беше влюбен в гълъб или в мен,
Но котката му изяде мен.

Порастнах. Любовтa ми растеше с мен.
Не можех без сянката й,
Но без да се отричам от нея, я пренебрегвах,
Докатo разпознах котката в себе си.

Потърсих отново Любовта
.
Тя ме попита за моите хиляди лица.
Не й отговорих.
Попита ме за моите хиляди анонимности
И пак замълчах.
И когато спря да ме пита, й казах,
Че се нуждая от нея,
Че повече не бих могла да съм мъртва,
Защото моята жажда за живот ще измами смъртта,
А жажда за смърт нямам.
Защото имам отговори за Любовта,
A тя има само въпроси.

И никога повече не бих я попиталa, за нищо,
След смъртта на моите гълъби,
Изядени от котката в мен,
След смъртта на моя баща, който умря от рак,
Защото не разбираше любовта,
След екзекуцията на любовта на детето,
Което искаше да се влюби в гълъб...

Никога повече не бих попитала никого
И за нищо.
Бих попитала само теб. Какво виждаш?
Мъртъв гълъб или котка-убиец?

2009, Мадрид - Ойос